Местоположение

Община Разград е разположена в централната част на Североизточна България в източната част на Дунавската хълмиста равнина.

Общинският център Град Разград е разположен в долината на река Бели Лом, в историко-географската област Лудогорие. Намира се на 65 km югоизточно от Русе, на 35 km северно от Търговище, на 50 км северозападно от Шумен, на 130 км северозападно от Варна. Международния европейски път Е70 го свързва с близките пристанищни градове Русе и Варна. На около 7 km от град Разград е разположена жп линията Русе-Варна.

Географското разположение на региона и благоприятните природоклиматични условия са оценени столетия назад.

Транспорт

През средата на общината, от северозапад на югоизток преминава участък от 31,8 km Русе – Самуил – Каспичан – Варна.

През общината преминават изцяло или частично 10 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 137 km:

• участък от 25,3 km от Републикански път I-2 (от km 54,6 до km 79,9);
• участък от 31,3 km от Републикански път II-49 (от km 24,7 до km 56,0);
• началният участък от 19,8 km от Републикански път III-204 (от km 0 до km 19,8);
• началният участък от 13,7 km от Републикански път III-205 (от km 0 до km 13,7);
• началният участък от 8,1 km от Републикански път III-206 (от km 0 до km 8,1);
• началният участък от 11 km от Републикански път III-2003 (от km 0 до km 11,0);
• целият участък от 11,9 km от Републикански път III-2004;
• началният участък от 2,9 km от Републикански път III-2005 (от km 0 до km 2,9);
• последният участък от 4,1 km от Републикански път III-2302 (от km 36,6 до km 40,7);
• началният участък от 8,9 km от Републикански път III-4902 (от km 0 до km 8,9).

Админстративно деление

Кварталите в град Разград са: Абритус, Васил Левски, Лудогорие, Бели Лом, Освобождение, Възраждане, Варош, Стефан Караджа, Орел, Житница и Западна промишлена зона.

Релеф

Община Разград се намира в южната част на Източната Дунавска равнина. Платото е изградено от варовици и мергели, върху тях е наложен льос. 

Релефът на общината е предимно хълмист, с надморска височина между 200 и 350 m. Южните и югозападните райони на общината, на югозапад от долината на река Бели Лом са заети от северните части на Разградските височини. В тях, на 2 km западно от село Островче, на границата с област Търговище се намира най-високата ѝ точка – 481,8 m. На североизток от долината на Бели Лом в пределите на общината попадат крайните западни части на Самуиловските височини. Тук североизточно от село Недоклан е издига връх Юкараорман 413 m. Районите на север от Самуиловските височини и североизточно от долината на Бели Лом попадат в крайните западни части на Лудогорското плато. В него северно от село Дряновец, на границата с Община Ветово, в коритото на река Бели Лом е най-ниската ѝ точка – 162 m н.в.

Геоложка характеристика

Територията на общината е разположена в Мизийската платформа. Скалните формации, разкриващи се на повърхността и разкрити от прокараните в района сондажи, са мезозойски, покрити от кватернерни и частично неогенски отложения. В тектонско отношение разглежданият район попада в северния склон на най-голямата позитивна структура в Мизийската платформа -северобългарското сводово издигане. По него са установени локални гьнкови структури от по-нисък порядък. Генералният наклон на пластовете е 3-4° в посока север-северозапад. Не са установени съществени разломни нарушения.

Почви

В природогеографско отношение, територията на общината, попада в източната подобласт на областта Дунавска равнина (това е в централната част на Лудогорското плато), а в агроекологическо-около границата на Русенско-Силистренския агроекологичен район на черноземите и Поповско-Разградския агроекологичен район на сивокафявите горски почви. Почвената покривка на района е представена от 4-ри основни типа почви: черноземни ,тъмно сиви горски , наносни и антропогенни, от които общо фиксирани са 14 почвени различия. Около 90% от площта на общината е заета от черноземните почвени различия и под 10% - от всички останали почви в района

Климат

Тихо време (безветрие със скорост на вятъра<1 m/s) е в 27.1 % от времето през годината.

Районът на община Разград  попада в умерено континенталната европейска климатична област, характеризираща се със студена зима (абсолютна минимална температура -26.8°С) и сухо, топло лято (абсолютна максимална температура +39.5°С) и нормално количество на атмосферните валежи (620 – 660 л/кв. м). Крайдунавската тераса е открита за североизточните ветрове и е без средиземноморско влияние. Това е причина за горещите лета и студените зими. Есента и пролетта са краткотрайни. Въпреки студената зима, поради малката надморска височина пролетта настъпва рано, но е по-студена от есента. Резкият контраст между зимните и летни условия характеризира климата на община Разград като подчертано континентален. Това се потвърждава и от средната годишна амплитуда, която е около 26°С и е една от най-голямата за страната.

Въздух

 Качеството на атмосферния въздух в общината се следи от две мониторингови точки, които са включени към Националната мрежа за контрол на качеството на въздуха. Измерванията се извършват два пъти в годината от Регионалната лаборатория – Русе към Изпълнителната агенция по околна среда -София. От направените измервания за състоянието на въздуха в града е установено, че липсват замърсявания с прах, серни и азотни оксиди. Постигането на добри резултати за качествените показатели на въздуха допринасят високата степен на централизирана топлофикация на жилищно-битовия и обществено-административния сектор на гр.Разград, газификация на промишлените предприятия и домакинствата, в това число и на топлофикационното дружество, липсата на натоварен автомобилен трафик в града и съществуващата добра зелена селищна система.

Последни случаи на превишение на алармените прагове за азотен диоксид (NO2), серен диоксид (SO2) и озон (O3)

Бюлетин за състоянието на въздуха в страната

Бюлетин за състоянието на радиационната обстановка в страната

Води

 Повърхностни води

На територията на общината и в близост до нея има сравнително малко природни повърхностни потоци. Основна водна артерия на община Разград е река Бели Лом (дясна съставяща на река Русенски Лом, десен приток на Дунав). Реката извира на около 2 km западно от село Островче, минава през селото и напуска общината като навлиза в община Лозница. Югоизточно от село Ушинци отново влиза на територията на община Разград и се насочва в североизточна посока. Минава последователно през село Ушинци, центърът на град Разград, покрай селата Гецово и Дряновец и на около 5 km северно от последното напуска пределите на общината и навлиза в област Русе. По цялото си протежение от село Ушинци до село Дряновец долината ѝ е широка с полегати склонове. След това до границата ѝ с област Русе долината ѝ е каньоновидна, дълбоко всечена в околния релеф и с множество меандри.

Речната тераса на река Бели Лом е заливна, заблатена, мочурлива. На някои места са образувани къси каньоновидни участъци. По склоновете в тази част от поречието на р.Бели Лом се разкриват почти хоризонтални долнокредни баремски варовици от мезозойската ера на Мизийската плоча. Скалите са силно окарстени и в тях има образувани много пещери, понори, дупки, пукнатини и скални ниши. Дължината на реката от извора е 70.38 km. , със среден наклон 4.4%. За водоснабдяване на с.Гецово, с.Дряновец и др. и частично на Разград, в терасата на реката под Разград са изградени 19 броя шахтови кладенци. Водите са с питейни качества и не създават здравен риск за населението. На територията на общината има изградени пет язовира: Язовир "Пчелин І" и Язовир "Пчелин ІІ", намиращи се в землището на гр.Разград в местността "Пчелина", Язовир "Осенец" – в землището на с.Осенец, Язовир "Липник" – в землището на с.Липник и Язовир "Балкански" – в землището на с.Балкански. Двата водоема: Язовир "Липник" и Язовир "Балкански" са отдадени на концесия.

От Община Разград водят началото си още две реки принадлежащи към басейна на река Дунав. На 1 km югоизточно от село Липник извира Топчийска река (десен приток на Дунав). Тя тече на север, а след село Побит камък на запад до село Топчии в широка и плитка долина през Лудогорското плато. В село Топчии завива на север, като долината ѝ придобива каньоновиден характер и на около 3 km северозападно от селото навлиза в община Кубрат.

В южната част на село Ясеновец от извор-чешма води началото си река Чаирлък (Текедере, ляв приток на река Царацар, която е десен приток на Дунав). Тя тече на север в широка долина, минава западно от село Черковна и североизточно от него навлиза в Община Исперих.

 Подземни води

Територията на община Разград според Хидрогеоложката карта на България е разположена в обсега на източната част на Северобългарския артезиански басейн. За тази голяма хидрогеоложка структура е характерно наличието на етажно разположени водоносни хоризонти, разделени помежду си от водоупори.

 Отпадни води

Основен водоприемник за пречистените отпадъчни води от бита и производството в гр.Разград е р.Бели Лом, която според стандартите отговаря за втора категория повърхностни води. Град Разград има изградена градска пречиствателна станция за отпадъчни води (ГПСОВ), разположена в западната част на града. Тя е в експлоатация от 1974г. и в момента се извършва реконструкция и модернизация на пречиствателните съоръжения. Чрез канализационна система, която е смесена, в нея се заустват битови, производствени и дъждовни води. Канализационната система е изградена 90%, със степен на използваемост 85%. Някои от основните промишлени предприятия, заустващи отпадни води в канализацията, имат локални пречиствателни съоръжения за отпадни води, а други заустват отпадните си води без пречистване в градската канализация. Водите от пречиствателната станция на “Амилум - България” АД са с много добри показатели и се заустват в река Бели Лом.

Растителен и животински свят

 Растителен свят

По метода на горско-растителното райониране на България , районът на община Разград попада в пояса на дъбовете и черния бор и в равнино - хълмистия дъбов подпояс от 0,0 м до 300,0 м надморска височина - Дунавски район. Типовото месторастене се определя в равнино-хълмистия подпояс, в района на умерено-континенталния климат. Съгласно флористичното делене на страната общината попада в Крайдунавския фитогеографски район. Растителен свят. Растителната покривка във района се е формирала под влиянието на континенталния климат. Пресеченият релеф и голямото разнообразие от топлинни, хидрографски и почвени условия са създали подходящи условия за развитие на повече от 600 растителни вида. Високата степен на биоразнообразие е следствие на разнообразието на местообитанията. В района на общината най-голямо е участието на дървесно-храстовите съобщества - 50 вида дървета, храсти и увивни растения, като 30 от тях са основни. Средната възраст на дървостоя е 60 години, а пълнотата на насажденията е 08. Срещат се индивиди с възраст над 100 години. По окрайнините растат шипка (Rosa canina), трънка (Prunus spinosus) и др. Увивни: повет (Clemathis vitalba), бръшлян (Hedera helix), див хмел (Humulus iupulus), брей (Tamus communis), както и червено куче грозде (Solanun dulcamara). В горите са добре изразени дървесен и храстов етаж. В тревния етаж (едно-, дву- и многогодишни) се наброяват към 500 вида. Особен интерес във връзка с флористичното богатство на района представляват степните заселници и петрофилни видове по скалните венци заемащи широк понякога само няколко метра периметър. От папратовидните се намират: волски език (Scolopendrium vulgaris), страшниче (Asplenium trichomanes), скално изтравниче (А. rutamuraria). Храсти, освен като естествена съставна част на горите, се срещат и във вид на чисти асоциации по скалите - характерен елемент на цялостната флора, варовико-, топло- и сухолюбива, с водещ вид келявия габър (Carpinus orientalis). От гледна точка на геоботаниката, това съобщество се именува Carpinetyum orientalis. Тук се срещат още: драка (Paliurus aculeatus), люляк (Syringa vulgaris), смрадлика (Cotynus coggygria) , махалебка (Prunus mahaleb), мъждрян (Fraxinus ornus), мехурник (Colutea arborescens). Това храстово съобщество заема участъците по външните и вътрешни склонове на завоите и освен декоративна има и почвозадържаща функция. На много места са извършени изкуствени залесявания с акация (Robinia pseudoacacia).

 Животински свят

Фаунистичното богатство също е много голямо.

От пеперудите се срещат лястовича опашка (Papilla podalirius), полумесец (P.machaon), голямо нощно пауново око (Saturnia pyri), малък черен аполон (Parnassius mnemosyne).

От земноводните до сега са установени: дъждовник - Salamandra salarnandra; червенокоремна бумка - Bombina Bombina обикновена чесновица - Pelobates fuscus; голяма крастава жаба - Bufo bufo; жаба дървесница -Hyla arborea; голяма водна жаба - Rana ridibunda;зелена водна жаба - R. klepton esculenta.

Срещаните влечуги са блатна костенурка - Emys orbicularis; шипоопашата костенурка - Tesrudo hermanni; шипобедрена костенурка – T. Graeca; стенен гущер -Podarcis murali; кримски гущер -P.Taurica; горски гущер - Lacerta praticola; зелен гущер - L. Viridis; ливаден гущер - L. Agilis; жълтокоремен смок - Coluber jugularis; смок мишкар - Elaphe longissima; обикновена водна змия - Natrix natrix; сива водна змия - N. Tessellat; пепелянка - Vipera ammodyles.

Птици. Заедно с естествените гори, орнитофауната е най-голямото богатство на региона . Интерес представляват скалообитаващите: скален орел - Aquila chrysaetos; орел змияр - Circaetus gallicus; белоопашат мишелов - Buleo rufinus; обикновена ветрушка - Falco tinnunculus; степна ветрушка -Falco naumanni; ръждив ангъч - Tadorna ferginea; скален гълъб - Columba livia. В горите гнездят: малък креслив орел - Aquila pomarina; осояд - Pernis apivorus; горската улулица - Srix aluco; черният кълвач - Dryocopus martins; бело гръб кълвач - Picoides leucotos; голям пъстър кълвач - Picoides major; среден пъстър кълвач - Picoides medius; малък пъстър кълвач - Picoides minor; сирийски пъстър кълвач - Picoides syriacus; сив кълвач - Picus canus; зелен кълвач - Picus viridis; чухал - Otus scops; горската ушата сова - Asio otus. Водните площи привличат значителен брой водолюбиви птици гмурци, различни чапли, водобегачи и др.

От бозайниците се срещат всички присъщи за Лудогорието видове: балгороден елен - Cervits elephu; сърна - Carpeolus carpeolus; дива свиня - Sus crofa; заек - Lepus europaeus; вълк - Canus lupus; лисица - Vulpes vulpes; чакал - Cenis aureus; дива котка - Felis silveslris; язовец - Meles meles; черен пор - Mustela pitorius; пъстър пор -Voriela peregusna; невестулка - Mustela nivalis и др. Най-многочислената група сред тях са гризачите. Следват прилепите. Хищниците са третата по брой група.

 Защитени територии

В региона на община Разград са разположени следните природни обекти обявени за защитени по Закона за защита на природата:

Природна забележителност "Големият Юг" – град Разград;

Защитена местност "Находище на пролетно ботурче" – село Осенец;

Природна забележителност Поречието на река "Топчийско дере" – село Побит камък; село Топчии;

Природна забележителност "Топчийско дере" – село Топчии.

Защитени зони по директивите за птиците.

с. Дянково, с. Побит камък, с. Топчии, с. Черковна, с. Ясеновец

Регистър на защитените територии и защитените зони в България

Шум и радиация

В населените места на общината не са констатирани високи нива на шум. Тъй като единственият съществуващ фактор влияещ на шума е автотранспортът, чрез изградените околовръстни пътища, отклоняващи автомобилният трафик на преминаващите пътни превозни средства от гр. Разград и обслужващи крайните жилищни квартали влиянието на този фактор е сведен до минимум. Радиационният фон отговаря на средните стойности за страната. Източници на радиационно замърсяване не са установени.

Радиационният фон отговаря на средните стойности за страната. Източници на радиационно замърсяване не са установени.

Поддържане на чистотата и зелените площи

На основание чл.10 от Наредба № 11 на Общински съвет Разград за организацията на дейностите по управление на отпадъците на територията на Община Разград, всички строителни отпадъци сформирани от територията на Община Разград следва да се извозват за обезвреждане и депониране на Регионално депо за не опасни отпадъци гр.Разград.

Във всичките 22 броя населени места включени в административните граници на община Разград е въведена организирана система за събиране и извозване на битовите отпадъци. Дейността се извършва от А.С.А. БЪЛГАРИЯ ЕООД. Събраните битови отпадъци от населените места се извозват и обезвреждат на Регионално депо за не опасни отпадъци гр.Разград.

През 2005г. след сключен договор между Община Разград и Екопак България в гр.Разград се въведе система за разделно събиране на битовите отпадъци.

Поддържането на зелените площи в гр.Разград се извършва от ОП "ПАРКСТРОЙ" гр.Разград. Предприятието извършва дейности по изграждане, поддържане и почистване на обществени озеленени площи - паркове, градини, площадни пространства, междублокови пространства, квартални градини и улично озеленяване.

В останалите населени места на общината поддържането на зелените площи се извършва от кметствата на населените места.